Без заглавие
* * *
Отекват в мен от бъдното камбаните
и всеки удар с болка се разбива.
Разтърсват те в душата ми събраните
страдания. Сърцето ми изтръпнало се свива.
Пулсират в мен от древното до сетното
епохите, понесли се към бъдещия хаос –
аз търся пак богатството безценното.
До гуша съм затънала във нанос.
Към вас крещя днес пак, експресни пътници!
Не чувате ли истинския зов?
На суетата поставете граници!
Очаква ви Всемирната любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
