Отдавна прочетени в мене
лежат доста хубави страници
със мирис на мъдрост и бяс.
Но някак внимателно дреме
в душата ми мнителна граница
по-твърда от бляскав елмаз.
Написаха всичко поетите
сред своите сиви видения
и битки с клишета и норми.
А колко премного са клетите
целувки, сълзи и прозрения,
гротески, метафори, форми…
И багрите сложни преплетоха
в платна и картини художници.
Сред танца се сгушиха двама.
И в обич и мъка се врекоха
редица проклети заложници
на вечно познатата драма.
Все бях в лабиринт и въпроси,
заклещени в блудкава мисъл
и мрачни и сложни понятия.
От книгите болка изпросих
и болка, съответно прописал
не радост открих, а разпятия.
Не исках… Но днес се поучих
в поредната смешна промяна
на моя безмилостен зов.
Дори и света да получиш
в красива и бяла премяна,
на теб ще ти трябва... любов.

Мишкин