23.12.2014 г., 21:04  

Непълно

461 0 1

Отдавна прочетени в мене
лежат доста хубави страници
със мирис на мъдрост и бяс.
Но някак внимателно дреме
в душата ми мнителна граница
по-твърда от бляскав елмаз.
Написаха всичко поетите
сред своите сиви видения
и битки с клишета и норми.
А колко премного са клетите
целувки, сълзи и прозрения,
гротески, метафори, форми…
И багрите сложни преплетоха
в платна и картини художници.
Сред танца се сгушиха двама.
И в обич и мъка се врекоха
редица проклети заложници
на вечно познатата драма.
Все бях в лабиринт и въпроси,
заклещени в блудкава мисъл
и мрачни и сложни понятия.
От книгите болка изпросих
и болка, съответно прописал
не радост открих, а разпятия.
Не исках… Но днес се поучих
в поредната смешна промяна
на моя безмилостен зов.
Дори и света да получиш
в красива и бяла премяна,
на теб ще ти трябва... любов.

Мишкин

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...