18 мар. 2011 г., 12:09

Без звук

1K 0 4

Времето е лицемерна котка -

изяжда млякото и драска всеки път,

когато нежно искаш да е твоя.

И мажеш йод,  пониква нежна плът,

умилква се край тебе котаранка,

без раните ти ще умре по гръб,

а ти без нея ще останеш в мрака

на кръстопът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Каракочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса! Идеята за котката и времето. Нали котката се чувства господарят така и времето е над нас... Ако разбира се съм разбрала правилно. Поздрав сърдечен!
  • С усмивки!
  • Благодаря ви, Веси и Ласка! Радвам се, че стихът ви е допаднал!
  • да, съвсем по котешки

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...