18 мар. 2011 г., 12:09

Без звук 

  Поэзия » Другая
784 0 4

Времето е лицемерна котка -

изяжда млякото и драска всеки път,

когато нежно искаш да е твоя.

И мажеш йод,  пониква нежна плът,

умилква се край тебе котаранка,

без раните ти ще умре по гръб,

а ти без нея ще останеш в мрака

на кръстопът.

© Илияна Каракочева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса! Идеята за котката и времето. Нали котката се чувства господарят така и времето е над нас... Ако разбира се съм разбрала правилно. Поздрав сърдечен!
  • С усмивки!
  • Благодаря ви, Веси и Ласка! Радвам се, че стихът ви е допаднал!
  • да, съвсем по котешки
Предложения
: ??:??