Без звук

Поезия » Друга

1K 0 4

Времето е лицемерна котка -

изяжда млякото и драска всеки път,

когато нежно искаш да е твоя.

И мажеш йод, пониква нежна плът,

умилква се край тебе котаранка,

без раните ти ще умре по гръб,

а ти без нея ще останеш в мрака

на кръстопът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

elenasim1 (Елeна)

Много ми хареса! Идеята за котката и времето. Нали котката се чувства господарят така и времето е над нас... Ако разбира се съм разбрала правилно. Поздрав сърдечен!

2011-09-12T15:38:59+03:00
valia1771 (Ивон)

С усмивки!

2011-03-20T22:18:13+02:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Благодаря ви, Веси и Ласка! Радвам се, че стихът ви е допаднал!

2011-03-20T14:30:04+02:00
Laska (Ласка Александрова)

да, съвсем по котешки

2011-03-18T12:21:52+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0