18.03.2011 г., 12:09 ч.

Без звук 

  Поезия » Друга
790 0 4

Времето е лицемерна котка -

изяжда млякото и драска всеки път,

когато нежно искаш да е твоя.

И мажеш йод,  пониква нежна плът,

умилква се край тебе котаранка,

без раните ти ще умре по гръб,

а ти без нея ще останеш в мрака

на кръстопът.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса! Идеята за котката и времето. Нали котката се чувства господарят така и времето е над нас... Ако разбира се съм разбрала правилно. Поздрав сърдечен!
  • С усмивки!
  • Благодаря ви, Веси и Ласка! Радвам се, че стихът ви е допаднал!
  • да, съвсем по котешки
Предложения
: ??:??