21 февр. 2009 г., 18:05

Безбрежен бяг

677 0 0
 

     Безбрежен бяг

Движение!

Светлина и тъмнина

всемира безпределен подчинил

и в бяг стихиен, уморен,

жадува за покой.

Жадува земен кът,

поток - пенлив,

         гора,

                   роса,

жадува музика - човешка,

багра живописна.

Търси тих душевен мир

сред рози и трева,

сред обич - красота.

Мечтае за домашен кът,

за свое романтично дворче,

за дълбоки изби,

виснали чардаци.

За покой!

Взривове и шеметни поврати,

хаос в неизменен ред -

кръговратът вечен

всемира подрежда и

волно зове.

Руква рубинен пожар -

ражда се звезда,

изгрява слънце,

разцъфтява плод...

Блясва тюркоазен плам

    - възникват светове

и тръгват и поемат

своя дял - движение.

Така в свое някакво време

         витаят,

в мигове свои

         мечтаят.

Трае животът безкраен, превратен,

но вечен, без съмнения -

непогрешим!

И търси покоя,

                 мечтае за мир!

След толкова начала,

след толкова края -

отново в движение!

След толкова начала,

след толкова края -

отново редът!

И тъжи, и се радва,

зове любима и път.

Разкъсван от противоречия,

но в своето поведение

методичен -

възправя снага.

И с неизменната жар

за малък свой, роден кът -

постига безкрая!

Жадуващ мига,

с припряна унесеност

оставя покоя

и поема вихрено

своето извечно движение.

И има пак рождение, и смърт,

и мечтата, и тъгата,

пак терзаят

твоето човешко

                 вдъхновение...

А светът не спира

               и не спираш ти!

В мимолетното движение -

          огряваш свое място.

А мечтата не помръква

и не помръкваш ти.

Движение!

         Покой!...

Необозримо тъжни, замечтани -

бързат пространство и време;

бързат ден и нощ.

Търсят,

         мечтаят,

                   жадуват

дом и сън.

Но винаги на път,

               нямат ден и кът.

За тях е в неспира

смисъла - съдбовен,

за тях е в вечността -

         мигът,

а в непокоя - сънят!

Бягат неспирно

светове,      

         слънца,      

                   системи...

Багрят в своя тоналност,

музицират в своя мелодия

и почиват в движение...

Живот даряват в смърт!

Движение, покой...

 

05.05.82

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...