21.02.2009 г., 18:05

Безбрежен бяг

675 0 0
 

     Безбрежен бяг

Движение!

Светлина и тъмнина

всемира безпределен подчинил

и в бяг стихиен, уморен,

жадува за покой.

Жадува земен кът,

поток - пенлив,

         гора,

                   роса,

жадува музика - човешка,

багра живописна.

Търси тих душевен мир

сред рози и трева,

сред обич - красота.

Мечтае за домашен кът,

за свое романтично дворче,

за дълбоки изби,

виснали чардаци.

За покой!

Взривове и шеметни поврати,

хаос в неизменен ред -

кръговратът вечен

всемира подрежда и

волно зове.

Руква рубинен пожар -

ражда се звезда,

изгрява слънце,

разцъфтява плод...

Блясва тюркоазен плам

    - възникват светове

и тръгват и поемат

своя дял - движение.

Така в свое някакво време

         витаят,

в мигове свои

         мечтаят.

Трае животът безкраен, превратен,

но вечен, без съмнения -

непогрешим!

И търси покоя,

                 мечтае за мир!

След толкова начала,

след толкова края -

отново в движение!

След толкова начала,

след толкова края -

отново редът!

И тъжи, и се радва,

зове любима и път.

Разкъсван от противоречия,

но в своето поведение

методичен -

възправя снага.

И с неизменната жар

за малък свой, роден кът -

постига безкрая!

Жадуващ мига,

с припряна унесеност

оставя покоя

и поема вихрено

своето извечно движение.

И има пак рождение, и смърт,

и мечтата, и тъгата,

пак терзаят

твоето човешко

                 вдъхновение...

А светът не спира

               и не спираш ти!

В мимолетното движение -

          огряваш свое място.

А мечтата не помръква

и не помръкваш ти.

Движение!

         Покой!...

Необозримо тъжни, замечтани -

бързат пространство и време;

бързат ден и нощ.

Търсят,

         мечтаят,

                   жадуват

дом и сън.

Но винаги на път,

               нямат ден и кът.

За тях е в неспира

смисъла - съдбовен,

за тях е в вечността -

         мигът,

а в непокоя - сънят!

Бягат неспирно

светове,      

         слънца,      

                   системи...

Багрят в своя тоналност,

музицират в своя мелодия

и почиват в движение...

Живот даряват в смърт!

Движение, покой...

 

05.05.82

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...