Движение!
Светлина и тъмнина
всемира безпределен подчинил
и в бяг стихиен, уморен,
жадува за покой.
Жадува земен кът,
поток - пенлив,
гора,
роса,
жадува музика - човешка,
багра живописна.
Търси тих душевен мир
сред рози и трева,
сред обич - красота.
Мечтае за домашен кът,
за свое романтично дворче,
за дълбоки изби,
виснали чардаци.
За покой!
Взривове и шеметни поврати,
хаос в неизменен ред -
кръговратът вечен
всемира подрежда и
волно зове.
Руква рубинен пожар -
ражда се звезда,
изгрява слънце,
разцъфтява плод...
Блясва тюркоазен плам
- възникват светове
и тръгват и поемат
своя дял - движение.
Така в свое някакво време
витаят,
в мигове свои
мечтаят.
Трае животът безкраен, превратен,
но вечен, без съмнения -
непогрешим!
И търси покоя,
мечтае за мир!
След толкова начала,
след толкова края -
отново в движение!
След толкова начала,
след толкова края -
отново редът!
И тъжи, и се радва,
зове любима и път.
Разкъсван от противоречия,
но в своето поведение
методичен -
възправя снага.
И с неизменната жар
за малък свой, роден кът -
постига безкрая!
Жадуващ мига,
с припряна унесеност
оставя покоя
и поема вихрено
своето извечно движение.
И има пак рождение, и смърт,
и мечтата, и тъгата,
пак терзаят
твоето човешко
вдъхновение...
А светът не спира
и не спираш ти!
В мимолетното движение -
огряваш свое място.
А мечтата не помръква
и не помръкваш ти.
Движение!
Покой!...
Необозримо тъжни, замечтани -
бързат пространство и време;
бързат ден и нощ.
Търсят,
мечтаят,
жадуват
дом и сън.
Но винаги на път,
нямат ден и кът.
За тях е в неспира
смисъла - съдбовен,
за тях е в вечността -
мигът,
а в непокоя - сънят!
Бягат неспирно
светове,
слънца,
системи...
Багрят в своя тоналност,
музицират в своя мелодия
и почиват в движение...
Живот даряват в смърт!
Движение, покой...
05.05.82
© Валери Качов All rights reserved.