Feb 21, 2009, 6:05 PM

Безбрежен бяг

676 0 0
 

     Безбрежен бяг

Движение!

Светлина и тъмнина

всемира безпределен подчинил

и в бяг стихиен, уморен,

жадува за покой.

Жадува земен кът,

поток - пенлив,

         гора,

                   роса,

жадува музика - човешка,

багра живописна.

Търси тих душевен мир

сред рози и трева,

сред обич - красота.

Мечтае за домашен кът,

за свое романтично дворче,

за дълбоки изби,

виснали чардаци.

За покой!

Взривове и шеметни поврати,

хаос в неизменен ред -

кръговратът вечен

всемира подрежда и

волно зове.

Руква рубинен пожар -

ражда се звезда,

изгрява слънце,

разцъфтява плод...

Блясва тюркоазен плам

    - възникват светове

и тръгват и поемат

своя дял - движение.

Така в свое някакво време

         витаят,

в мигове свои

         мечтаят.

Трае животът безкраен, превратен,

но вечен, без съмнения -

непогрешим!

И търси покоя,

                 мечтае за мир!

След толкова начала,

след толкова края -

отново в движение!

След толкова начала,

след толкова края -

отново редът!

И тъжи, и се радва,

зове любима и път.

Разкъсван от противоречия,

но в своето поведение

методичен -

възправя снага.

И с неизменната жар

за малък свой, роден кът -

постига безкрая!

Жадуващ мига,

с припряна унесеност

оставя покоя

и поема вихрено

своето извечно движение.

И има пак рождение, и смърт,

и мечтата, и тъгата,

пак терзаят

твоето човешко

                 вдъхновение...

А светът не спира

               и не спираш ти!

В мимолетното движение -

          огряваш свое място.

А мечтата не помръква

и не помръкваш ти.

Движение!

         Покой!...

Необозримо тъжни, замечтани -

бързат пространство и време;

бързат ден и нощ.

Търсят,

         мечтаят,

                   жадуват

дом и сън.

Но винаги на път,

               нямат ден и кът.

За тях е в неспира

смисъла - съдбовен,

за тях е в вечността -

         мигът,

а в непокоя - сънят!

Бягат неспирно

светове,      

         слънца,      

                   системи...

Багрят в своя тоналност,

музицират в своя мелодия

и почиват в движение...

Живот даряват в смърт!

Движение, покой...

 

05.05.82

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Качов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...