30 янв. 2007 г., 01:07

Безбрежните граници на любовта ...потънали в забравата на океана

896 0 4
Любовен устрем
и мъничко надежда
покриха спомена
за океана
Човешки пътища
на тайна пропиляна,
една красива
утринна премяна,
пренесена от
вихъра на океана....
Човешки струни във
безбрежен океан,
незнайни улици
и писък на пиян
Отстъпващ плясък
на бълващи огнища,
една любовна мисъл
загубена в пълчища...
Безбрежни граници,
поток отчаян,
любим човек
във дрипи...и окаян
Далечен порив
на душевни страсти,
любима думичка
и малко безпристрасти...
Една далечна ,
истинска и млада...
една чудесна,
спряла в океана,
една любов-
един небесен устрем...

...Любовни струни
и капчици от страст,
потънали във
безчовечна власт
Безкраен ужас
и мирис на тирани-
това е споменът
за чужди океани,
Безбрежни граници
на любовта,
човешки устрем
към една мечта!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радина Гечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много хубав стих. наистина смени "ь" с "Ъ", защото избожда
  • Стиха ти е чудесен, Радина!!! Поздрави!!!
  • Не ми се иска океанът да прибира каквото и да било от нас, макар понякога да е съсредоточие на всичко! Браво!
  • Радина, замени буквата "ер-малък" с "ер-голям". Между двете има голяма разлика.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...