30.01.2007 г., 1:07

Безбрежните граници на любовта ...потънали в забравата на океана

895 0 4
Любовен устрем
и мъничко надежда
покриха спомена
за океана
Човешки пътища
на тайна пропиляна,
една красива
утринна премяна,
пренесена от
вихъра на океана....
Човешки струни във
безбрежен океан,
незнайни улици
и писък на пиян
Отстъпващ плясък
на бълващи огнища,
една любовна мисъл
загубена в пълчища...
Безбрежни граници,
поток отчаян,
любим човек
във дрипи...и окаян
Далечен порив
на душевни страсти,
любима думичка
и малко безпристрасти...
Една далечна ,
истинска и млада...
една чудесна,
спряла в океана,
една любов-
един небесен устрем...

...Любовни струни
и капчици от страст,
потънали във
безчовечна власт
Безкраен ужас
и мирис на тирани-
това е споменът
за чужди океани,
Безбрежни граници
на любовта,
човешки устрем
към една мечта!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радина Гечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много хубав стих. наистина смени "ь" с "Ъ", защото избожда
  • Стиха ти е чудесен, Радина!!! Поздрави!!!
  • Не ми се иска океанът да прибира каквото и да било от нас, макар понякога да е съсредоточие на всичко! Браво!
  • Радина, замени буквата "ер-малък" с "ер-голям". Между двете има голяма разлика.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...