30.01.2007 г., 1:07 ч.

Безбрежните граници на любовта ...потънали в забравата на океана 

  Поезия
767 0 4
Любовен устрем
и мъничко надежда
покриха спомена
за океана
Човешки пътища
на тайна пропиляна,
една красива
утринна премяна,
пренесена от
вихъра на океана....
Човешки струни във
безбрежен океан,
незнайни улици
и писък на пиян
Отстъпващ плясък
на бълващи огнища,
една любовна мисъл
загубена в пълчища...
Безбрежни граници,
поток отчаян,
любим човек
във дрипи...и окаян
Далечен порив
на душевни страсти,
любима думичка
и малко безпристрасти...
Една далечна ,
истинска и млада...
една чудесна,
спряла в океана,
една любов-
един небесен устрем...

...Любовни струни
и капчици от страст,
потънали във
безчовечна власт
Безкраен ужас
и мирис на тирани-
това е споменът
за чужди океани,
Безбрежни граници
на любовта,
човешки устрем
към една мечта!...

© Радина Гечева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много хубав стих. наистина смени "ь" с "Ъ", защото избожда
  • Стиха ти е чудесен, Радина!!! Поздрави!!!
  • Не ми се иска океанът да прибира каквото и да било от нас, макар понякога да е съсредоточие на всичко! Браво!
  • Радина, замени буквата "ер-малък" с "ер-голям". Между двете има голяма разлика.
Предложения
: ??:??