С ледена ръка докосва ме вятър
и този студ завладява ме.
Ах, тази игра, този вечен театър,
уморяват ме.
Очите ми виждат тъгата наоколо,
но аз вървя все напред във пороя.
Порой от лъжи и болка безкрайна,
порой от сълзите на хората.
И все по-безчувствена, все по-студена
все напред аз вървя - сякаш сред нищото.
Навела глава - вече толкова примирена
без мечти, без любов, дори без въздишки.