Mar 24, 2009, 8:48 PM

Безчувствена

  Poetry » Other
834 0 1

С ледена ръка докосва ме вятър

и този студ завладява ме.

Ах, тази игра, този вечен театър,

уморяват ме.

 

Очите ми виждат тъгата наоколо,

но аз вървя все напред във пороя.

Порой от лъжи и болка безкрайна,

порой от сълзите на хората.

 

И все по-безчувствена, все по-студена

все напред аз вървя - сякаш сред нищото.

Навела глава - вече толкова примирена

без мечти, без любов, дори без въздишки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Македонка Гърчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...