24.03.2009 г., 20:48 ч.

Безчувствена 

  Поезия » Друга
604 0 1

С ледена ръка докосва ме вятър

и този студ завладява ме.

Ах, тази игра, този вечен театър,

уморяват ме.

 

Очите ми виждат тъгата наоколо,

но аз вървя все напред във пороя.

Порой от лъжи и болка безкрайна,

порой от сълзите на хората.

 

И все по-безчувствена, все по-студена

все напред аз вървя - сякаш сред нищото.

Навела глава - вече толкова примирена

без мечти, без любов, дори без въздишки.

© Македонка Гърчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??