21 мар. 2008 г., 00:02

Бездиханно 

  Поэзия
1004 0 0
В тишината на нощта
аз исках да заплача,
но в пресъхалите езера,
нямаше дори и капка...
Поглъщах удари без глас,
кръвта течеше в нозете,
но не усещах нищо аз -
изсъхнало от мъка цвете...
Лицето вече посинено -
потънало в болка и тъга,
от ударите окървавено -
не спира да кълне грешната душа... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??