Бездиханно

Poetry

1.2K 0 0

В тишината на нощта

аз исках да заплача,

но в пресъхалите езера,

нямаше дори и капка...

Поглъщах удари без глас,

кръвта течеше в нозете,

но не усещах нищо аз -

изсъхнало от мъка цвете...

Лицето вече посинено -

потънало в болка и тъга,

от ударите окървавено -

не спира да кълне грешната душа...

А ти удряш... Нищо не те спира -

ни болка, нито кръв...

Последен удар... и всичко се нарежда -

до тебе пада безжизненият труп...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0