Бездиханно

Poetry

1.2K 0 0

В тишината на нощта

аз исках да заплача,

но в пресъхалите езера,

нямаше дори и капка...

Поглъщах удари без глас,

кръвта течеше в нозете,

но не усещах нищо аз -

изсъхнало от мъка цвете...

Лицето вече посинено -

потънало в болка и тъга,

от ударите окървавено -

не спира да кълне грешната душа...

А ти удряш... Нищо не те спира -

ни болка, нито кръв...

Последен удар... и всичко се нарежда -

до тебе пада безжизненият труп...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0