21.03.2008 г., 0:02 ч.

Бездиханно 

  Поезия
1005 0 0
В тишината на нощта
аз исках да заплача,
но в пресъхалите езера,
нямаше дори и капка...
Поглъщах удари без глас,
кръвта течеше в нозете,
но не усещах нищо аз -
изсъхнало от мъка цвете...
Лицето вече посинено -
потънало в болка и тъга,
от ударите окървавено -
не спира да кълне грешната душа... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??