14 апр. 2014 г., 12:45
БЕЗДНА – БЕЗВРЕМИЕ
Зелено… и ставам на пролет.
Погали ме трепетно полъх
на вятър със мисия, бродещ
по земни полета упойващи.
Червено… разцъфвам на цвете.
От изгрев до залез попивам
прошепнати истини вечни,
в полетата тайни записани.
И в синьо… съм бездна – безвремие.
И няма ме в минало-бъдеще,
Луната и Слънцето взрени, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация