БЕЗДНА – БЕЗВРЕМИЕ
Зелено… и ставам на пролет.
Погали ме трепетно полъх
на вятър със мисия, бродещ
по земни полета упойващи.
Червено… разцъфвам на цвете.
От изгрев до залез попивам
прошепнати истини вечни,
в полетата тайни записани.
И в синьо… съм бездна – безвремие.
И няма ме в минало-бъдеще,
Луната и Слънцето взрени,
едно са пак в мен – тихо сбъднати.
© Санвали All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
