31 янв. 2012 г., 20:36

Бездомна

964 0 0

Влезеш ли веднъж в лодката на живота,
тя ще те люлее с пълни сили.
Пързаляш се и падаш върху найлона,
със който някога те бяха припокрили.

Когато се роди дете, то първо проплаква,
защото се разделя от топлата майчина утроба.
Остава само, а животът го очаква,
за да го запознае със хорската отрова.

Стъпките ни са осеяни със тръни,
а пътят е само един.
Наранена от камъни и от тежки думи,
се питам дали все някога ще победим.

Чувствайки се винаги обидена и унижена,
аз така живях в България!!!
Превръщайки се в огорчена и безволево сломена,
аз така умирах във България!!!

Животът ми минава все във чакане,
а аз не успявам да усетя какво е дом и топлина.
Животът ми отмина във очакване
и надежда за семейство и деца.

Виждам себе си като една бездомна,
която няма късмет и шанс в живота.
Понякога се чудя дали не съм самата аз виновна.
Може би съм просто неспособна.

Но болката си остава винаги една и съща...
Има ли изобщо значение кой е виновен?
Животът жена в бездомница превръща,
защото тя не успя никъде да се почувства вкъщи.

Животът ме люлее като в люлка,
а аз отивам там, където ме избута.
Но не спрях да вярвам, че някога ще мога
да се почувствам победител, дори и само за минута.
                        
                   (17.11.2011г. – Гърция)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...