Вечер спирам пред хорските къщи,
и в прозорците тайно поглеждам.
Минувач, окъснял ми си мръщи,
знам си. Знам, че бездомно изглеждам.
Зад прозрачни и плътни завеси,
романтичка потайно надниква.
Търся хорската обич. Къде си?
Колко лесно без тебе се свиква.
Уморено отпускат бащите,
там до хляба, отрудени длани.
Гали майка деца по главите,
гладна ляга. За тях да остане... ...