Бездомница
Вечер спирам пред хорските къщи,
и в прозорците тайно поглеждам.
Минувач, окъснял ми си мръщи,
знам си. Знам, че бездомно изглеждам.
Зад прозрачни и плътни завеси,
романтичка потайно надниква.
Търся хорската обич. Къде си?
Колко лесно без тебе се свиква.
Уморено отпускат бащите,
там до хляба, отрудени длани.
Гали майка деца по главите,
гладна ляга. За тях да остане...
Дваж по-лека, различна и съща,
не вървя, а политам. В небето.
Знам, че празна е моята къща,
но така ми е пълно сърцето!
Ако видите старнница сива,
на бездомница, дето прилича.
Не жалете я! В рая заспива
и със чуждата обич - Обича!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
