16 янв. 2011 г., 13:00  

Бездомник в "хаУса"

671 1 0

И гледаш го, зад ъгъла, бездомен,
подпрял се жалко, на една страна.
И, сякаш от съдбата си прогонен,
протяга пак трепереща ръка.

Парченце хляб, монета дребна,
зарадвала го би като дете.
С какво е допринесъл за живота  си нереден? 
Какви ли са неопростените му грехове?

Принуден да понася удари, жестока болка.
И повече животно, отколкото човек.
За него дом е всяка дупка малка,
асфалтът е за него мек дюшек.

Минавайки край него, със погнуса
извръщаш своето лице.
Запита ли се как се чувства?
Или от камък е и твоето сърце...

Нима за по-добър се смяташ
като минаваш с вдигната глава?
И ти си нищо, част си от стадата,
потънали в желана слепота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алексиана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...