Jan 16, 2011, 1:00 PM  

Бездомник в "хаУса"

  Poetry » Civic
673 1 0

И гледаш го, зад ъгъла, бездомен,
подпрял се жалко, на една страна.
И, сякаш от съдбата си прогонен,
протяга пак трепереща ръка.

Парченце хляб, монета дребна,
зарадвала го би като дете.
С какво е допринесъл за живота  си нереден? 
Какви ли са неопростените му грехове?

Принуден да понася удари, жестока болка.
И повече животно, отколкото човек.
За него дом е всяка дупка малка,
асфалтът е за него мек дюшек.

Минавайки край него, със погнуса
извръщаш своето лице.
Запита ли се как се чувства?
Или от камък е и твоето сърце...

Нима за по-добър се смяташ
като минаваш с вдигната глава?
И ти си нищо, част си от стадата,
потънали в желана слепота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алексиана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...