Бездомният
Очите на бездомния са пусти,
вглъбени във глада на всеки ден,
мирише на обречност и денонощие,
не помни щастие, а само светлосенки.
Яде бездомният трохите на съдбата си,
с ръце чертае диря за запомняне,
обича вятъра, защото е самотен,
а всеки сняг го прави споделен.
Така бездомният живее във очакване,
от Коледа на Коледа мечтае,
не иска дом, защото е бездомен,
а иска обич - обич да е цял.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анелия Костова Все права защищены
