Jan 14, 2009, 8:41 PM

Бездомният 

  Poetry » Phylosophy
508 0 2
Очите на бездомния са пусти,
вглъбени във глада на всеки ден,
мирише на обречност и денонощие,
не помни щастие, а само светлосенки.
Яде бездомният трохите на съдбата си,
с ръце чертае диря за запомняне,
обича вятъра, защото е самотен,
а всеки сняг го прави споделен.
Така бездомният живее във очакване,
от Коледа на Коледа мечтае,
не иска дом, защото е бездомен,
а иска обич - обич да е цял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Костова All rights reserved.

Random works
: ??:??