Бездомният

14.01.2009 г., 20:41 ч.

Поезия » Философска

442 0 2

Очите на бездомния са пусти,
вглъбени във глада на всеки ден,
мирише на обречност и денонощие,
не помни щастие, а само светлосенки.

Яде бездомният трохите на съдбата си,
с ръце чертае диря за запомняне,
обича вятъра, защото е самотен,
а всеки сняг го прави споделен.

Така бездомният живее във очакване,
от Коледа на Коледа мечтае,
не иска дом, защото е бездомен,
а иска обич - обич да е цял.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.