Бездънно
Измълчахме я тази любов. Като стара камбана –
глухоняма от чакане, гърбава от празнота –
ни с ушите да чуе сърдечния взрив-канонада,
ни с език да отрони на съдбовния порив звъна.
Като в някаква странна, невидима, адска прокоба,
две призрачни сенки – изгубени с тебе вървим,
пресушили до край на копнежа погубващ отровата
и от девет живота мълчим, и мълчим, и мълчим.
Ти с въздишки ли кърпиш живота си в дните студени?
И по навик ли, хладен и чужд, имитираш любов?
Знам, пробождат съня ти Светулки, слънца неродени,
утринта ти – пираня – разкъсва те с всяко “ако...“
И под клепките скрил разранено море, нелекувано,
в непознати лица, като лек, търсиш мойте черти.
Но ще скриеш ли устните с белези от нецелуване
или вените с възли – без мен пропилените дни?
Ако помнят очите ти моите, помнят ли пламъка –
прогорихме до дъно зениците като с дамги –
да не виждаш без мен, аз – без теб, да се лутаме двамата
като слепи, без фар... Ако още имаш очи....
Ако помнят ръцете ти моите, помнят ли болката –
как се впиваха пръстите в твойте – дали някой ни кле
да не мога без теб, ти – без мен – клети скитници-бродници
като птици без дом... Ако още имаш ръце...
И до днеска така – нито знак, ни надежда, ни дума.
Аз поне те изплаках във рими – стих подир стих.
А пък ти – без очи, без ръце и без капчица лудост
обезсилен нечуто мълчиш, упорито мълчиш.
Вегетираш насън – ураган не познава сърцето ти,
прекалено разумен за знойния дъжд на страстта.
Само тъжна камбана тежи като изстрел в небето ти...
Обич моя, жив ли си?! Имаш ли още душа?!
––––––––
Малко нескромно, но... този стих беше отличен със Специална награда
на конкурса “Горчиво вино“ на общ. Петрич.
––––––––
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Илиева Все права защищены
