6 сент. 2017 г., 10:21

Бездънно 

  Поэзия » Любовная
1312 11 23

Измълчахме я тази любов. Като стара камбана – 

глухоняма от чакане, гърбава от празнота – 

ни с ушите да чуе сърдечния взрив-канонада,

ни с език да отрони на съдбовния порив звъна.

 

Като в някаква странна, невидима, адска прокоба,

две призрачни сенки – изгубени с тебе вървим,

пресушили до край на копнежа погубващ отровата

и от девет живота мълчим, и мълчим, и мълчим.

 

Ти с въздишки ли кърпиш живота си в дните студени?

И по навик ли, хладен и чужд, имитираш любов?

Знам, пробождат съня ти Светулки, слънца неродени,

утринта ти – пираня – разкъсва те с всяко “ако...“

 

И под клепките скрил разранено море, нелекувано,

в непознати лица, като лек, търсиш мойте черти.
Но ще скриеш ли устните с белези от нецелуване

или вените с възли – без мен пропилените дни?

 

Ако помнят очите ти моите, помнят ли пламъка – 

прогорихме до дъно зениците като с дамги –

да не виждаш без мен, аз – без теб, да се лутаме двамата

като слепи, без фар... Ако още имаш очи....

 

Ако помнят ръцете ти моите, помнят ли болката –

как се впиваха пръстите в твойте – дали някой ни кле

да не мога без теб, ти – без мен – клети скитници-бродници

като птици без дом... Ако още имаш ръце...

 

И до днеска така – нито знак, ни надежда, ни дума.

Аз поне те изплаках във рими – стих подир стих.

А пък ти – без очи, без ръце и без капчица лудост

обезсилен нечуто мълчиш, упорито мълчиш.

 

Вегетираш насън – ураган не познава сърцето ти, 

прекалено разумен за знойния дъжд на страстта.

Само тъжна камбана тежи като изстрел в небето ти...

Обич моя, жив ли си?! Имаш ли още душа?!

 

 

––––––––

Малко нескромно, но... този стих беше отличен със Специална награда

на конкурса “Горчиво вино“ на общ. Петрич. 

 

––––––––

© Светла Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Роси!! ))
  • Силна творба! Поздравления!
  • Благодаря, г-н Безжичен! ))
  • Бях го чел и преди, а сега пак - много ми харесва и особено начинът на писане.
  • Хей, приятно ми е да те “видя“, благодаря!! ))
  • Много хубаво! Поздрав, Светла!
  • Благодаря, Приятелю! Това задължава. Прегръдка от мен!
  • Ами аз какво да кажа?1Писах ли писах...Май се изписах вече.Разбра ли сега що не пиша,що си мълча- ама на това няма как да се не обадя! Гордост си ми, да си го знаеш!!!
  • Така е, Зем, защо да ругая, само че Хайтов си е Хайтов – с две думи толкова много ще каже. Пък аз цял ферман му изписах, звездите от небето му свалих – не чува и не чува.... Ехх, мамка му и живот....
  • Светулке, искам да ти припомня Хайтов:Мъжът е куршум-Чело ще пробие,сърце ще прониже, ама жената е джепането! Знам че ще ме наругаеш, ама да притуря малко барутец и от мене:
    Не! Не ме е още опекло...
    Ще посрещам всеки нов ден
    и когото погледна със светло
    нека щастлив са е с мен!
    Дядо Зем.
  • Всяка дума е стон
    всеки изказ
    изстрел в небето.
    Поздравления!
  • Благодаря сърдечно!
  • Харесах и оцених. Поздрави.
  • Благодаря, Маги, празник е за мен присъствието ти на страничката ми!!
  • Страхотен стих... изстрадан , написан със сърцето... поздравления, мила Силвия... заслужена награда...
  • Най-много ценя мнението на обичаните от мен Майстори на словото като теб, Райна! Благодаря ти сърдечно!!
  • Този стих си заслужава наградата, защото е рядкост перфектната форма да не засенчи съдържанието! Имаш стил и дарба...и почитанията ми!
  • Благодаря ви, Момичета, за вниманието!!

    Елия, аз не разбирам от поезия, пиша само това, което ми диктува сърцето. Това, че стиха е НАТРАПЧИВО дълъг, си е твое мнение. Когато аз чета Гълъбина Митева с нейните изпълнени с тъга и емоции стихове, никога не са ми прекалено дълги, а напротив – изпитвам такова удоволствие, такова страхопочитание, че дори не смея да я коментирам. Благодаря ти все пак!
  • Изключителна творба! Заслужава си наградата! Браво!
  • Светла, поздравления за силния стих!Докосна ме!
    Добавям в любими!
  • Въздействащи думи!
  • Прекрасен и силен стих!
  • Стихът е хубав, да, но е натрапчиво дълъг и се размива смисълът му. Може да се извади есенцията му и да се вмести в пет куплета.
Предложения
: ??:??