Бездънно
Измълчахме я тази любов. Като стара камбана –
глухоняма от чакане, гърбава от празнота –
ни с ушите да чуе сърдечния взрив-канонада,
ни с език да отрони на съдбовния порив звъна.
Като в някаква странна, невидима, адска прокоба,
две призрачни сенки – изгубени с тебе вървим,
пресушили до край на копнежа погубващ отровата
и от девет живота мълчим, и мълчим, и мълчим.
Ти с въздишки ли кърпиш живота си в дните студени?
И по навик ли, хладен и чужд, имитираш любов?
Знам, пробождат съня ти Светулки, слънца неродени,
утринта ти – пираня – разкъсва те с всяко “ако...“
И под клепките скрил разранено море, нелекувано,
в непознати лица, като лек, търсиш мойте черти.
Но ще скриеш ли устните с белези от нецелуване
или вените с възли – без мен пропилените дни?
Ако помнят очите ти моите, помнят ли пламъка –
прогорихме до дъно зениците като с дамги –
да не виждаш без мен, аз – без теб, да се лутаме двамата
като слепи, без фар... Ако още имаш очи....
Ако помнят ръцете ти моите, помнят ли болката –
как се впиваха пръстите в твойте – дали някой ни кле
да не мога без теб, ти – без мен – клети скитници-бродници
като птици без дом... Ако още имаш ръце...
И до днеска така – нито знак, ни надежда, ни дума.
Аз поне те изплаках във рими – стих подир стих.
А пък ти – без очи, без ръце и без капчица лудост
обезсилен нечуто мълчиш, упорито мълчиш.
Вегетираш насън – ураган не познава сърцето ти,
прекалено разумен за знойния дъжд на страстта.
Само тъжна камбана тежи като изстрел в небето ти...
Обич моя, жив ли си?! Имаш ли още душа?!
––––––––
Малко нескромно, но... този стих беше отличен със Специална награда
на конкурса “Горчиво вино“ на общ. Петрич.
––––––––
© Светла Илиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Роси!! ))
-
Силна творба! Поздравления!
-
Благодаря, г-н Безжичен! ))
-
Бях го чел и преди, а сега пак - много ми харесва и особено начинът на писане.
-
Хей, приятно ми е да те “видя“, благодаря!! ))
-
Много хубаво! Поздрав, Светла!
-
Благодаря, Приятелю! Това задължава. Прегръдка от мен!
-
Ами аз какво да кажа?1Писах ли писах...Май се изписах вече.Разбра ли сега що не пиша,що си мълча- ама на това няма как да се не обадя! Гордост си ми, да си го знаеш!!!
-
Така е, Зем, защо да ругая, само че Хайтов си е Хайтов – с две думи толкова много ще каже. Пък аз цял ферман му изписах, звездите от небето му свалих – не чува и не чува.... Ехх, мамка му и живот....
-
Светулке, искам да ти припомня Хайтов:Мъжът е куршум-Чело ще пробие,сърце ще прониже, ама жената е джепането! Знам че ще ме наругаеш, ама да притуря малко барутец и от мене:
Не! Не ме е още опекло...
Ще посрещам всеки нов ден
и когото погледна със светло
нека щастлив са е с мен!
Дядо Зем. -
Всяка дума е стон
всеки изказ
изстрел в небето.
Поздравления! -
Благодаря сърдечно!
-
Харесах и оцених. Поздрави.
-
Благодаря, Маги, празник е за мен присъствието ти на страничката ми!!
-
Страхотен стих... изстрадан , написан със сърцето... поздравления, мила Силвия... заслужена награда...
-
Най-много ценя мнението на обичаните от мен Майстори на словото като теб, Райна! Благодаря ти сърдечно!!
-
Този стих си заслужава наградата, защото е рядкост перфектната форма да не засенчи съдържанието! Имаш стил и дарба...и почитанията ми!
-
Благодаря ви, Момичета, за вниманието!!
Елия, аз не разбирам от поезия, пиша само това, което ми диктува сърцето. Това, че стиха е НАТРАПЧИВО дълъг, си е твое мнение. Когато аз чета Гълъбина Митева с нейните изпълнени с тъга и емоции стихове, никога не са ми прекалено дълги, а напротив – изпитвам такова удоволствие, такова страхопочитание, че дори не смея да я коментирам. Благодаря ти все пак! -
Изключителна творба! Заслужава си наградата! Браво!
-
Светла, поздравления за силния стих!Докосна ме!
Добавям в любими! -
Въздействащи думи!
-
Прекрасен и силен стих!
-
Стихът е хубав, да, но е натрапчиво дълъг и се размива смисълът му. Може да се извади есенцията му и да се вмести в пет куплета.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
