23 нояб. 2022 г., 08:37

Безглаголна Любов

378 0 0

Първа утринна цигара.

Лекият световъртеж.

Тишина. Жена. И гара.

Мъж – брада три педи скреж.

 

Чанта. Куфар. Два чадъра.

В погледите – ням въпрос.

И печално дъра-бъра.

Там – на седми коловоз.

 

Роклица от зимно сукно.

С двете джобчета отпред.

Три ченгета. И кондуктор.

И прощалният билет.

 

Месеци. И дълги зими.

Обещания – за май.

До тогава рими. Рими.

И една любов безкрай.

 

Мириси – на дзифт и сяра.

В сянката на вечерта.

Аз. И ти. Случайна гара.

Нейде в края на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...