23.11.2022 г., 8:37

Безглаголна Любов

377 0 0

Първа утринна цигара.

Лекият световъртеж.

Тишина. Жена. И гара.

Мъж – брада три педи скреж.

 

Чанта. Куфар. Два чадъра.

В погледите – ням въпрос.

И печално дъра-бъра.

Там – на седми коловоз.

 

Роклица от зимно сукно.

С двете джобчета отпред.

Три ченгета. И кондуктор.

И прощалният билет.

 

Месеци. И дълги зими.

Обещания – за май.

До тогава рими. Рими.

И една любов безкрай.

 

Мириси – на дзифт и сяра.

В сянката на вечерта.

Аз. И ти. Случайна гара.

Нейде в края на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...