Nov 23, 2022, 8:37 AM

Безглаголна Любов

  Poetry » Love
376 0 0

Първа утринна цигара.

Лекият световъртеж.

Тишина. Жена. И гара.

Мъж – брада три педи скреж.

 

Чанта. Куфар. Два чадъра.

В погледите – ням въпрос.

И печално дъра-бъра.

Там – на седми коловоз.

 

Роклица от зимно сукно.

С двете джобчета отпред.

Три ченгета. И кондуктор.

И прощалният билет.

 

Месеци. И дълги зими.

Обещания – за май.

До тогава рими. Рими.

И една любов безкрай.

 

Мириси – на дзифт и сяра.

В сянката на вечерта.

Аз. И ти. Случайна гара.

Нейде в края на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...