9 сент. 2023 г., 13:46

Безгрешен

495 1 0

Съдбата няма пръст от тук нататък.

Отива във графата "извинения". 

Живота дал е своя отпечатък  

на всеки без да дава обяснения. 

Но ние си научихме уроците. 

(Отдавна беше твърде наложително.) 

Не търсим хоризонта през прозореца, 

а в блясъка любовен на очите ни. 

Ще бъдем нарицателно за лудост. 

(Добре е, че сме лудите за цвят.) 

Изобщо мен не ме интересуват

графитените мисли на света. 

Прощавам за сърдечни престъпления. 

Умишлените - с Божият куршум! 

Душата ми с две-три стихотворения 

смирява се в красивия ти ум. 

И нищо, че виновно закъсняхме, 

раздавали безкрайно втори шанс, 

любовта ни ще е осми смъртен грях, 

не бихме ли я случили в романс. 

А аз ще се погрижа и без клетва, 

без думи, и без голи обещания. 

Ти, моля те, недей да ме "упрекваш", 

че теб ще те обичам с обожание! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

02.09.2023

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...