9.09.2023 г., 13:46

Безгрешен

489 1 0

Съдбата няма пръст от тук нататък.

Отива във графата "извинения". 

Живота дал е своя отпечатък  

на всеки без да дава обяснения. 

Но ние си научихме уроците. 

(Отдавна беше твърде наложително.) 

Не търсим хоризонта през прозореца, 

а в блясъка любовен на очите ни. 

Ще бъдем нарицателно за лудост. 

(Добре е, че сме лудите за цвят.) 

Изобщо мен не ме интересуват

графитените мисли на света. 

Прощавам за сърдечни престъпления. 

Умишлените - с Божият куршум! 

Душата ми с две-три стихотворения 

смирява се в красивия ти ум. 

И нищо, че виновно закъсняхме, 

раздавали безкрайно втори шанс, 

любовта ни ще е осми смъртен грях, 

не бихме ли я случили в романс. 

А аз ще се погрижа и без клетва, 

без думи, и без голи обещания. 

Ти, моля те, недей да ме "упрекваш", 

че теб ще те обичам с обожание! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

02.09.2023

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...