24 апр. 2018 г., 11:19

Безгрижно детство

2.5K 5 16

До късно децата играеха в двора,

а мене прибираха рано за сън

и тайно завиждах на другите хора,

в света на големите исках да съм.

 

Обичах на майка си топлите гозби

когато речеше ми: "Вики, ела!"

завчас се прибирах без думи, въпроси

бях най-огладняла от всички деца!

 

Полягвах за малко в следобедна дрямка

със книжките детски аз във ръка.

От малка приличам все още на мама

и днес съм щастлива голяма жена!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Тасева Все права защищены

Здравейте, приятели! 

Реших и аз да се включа в конкурса с това стихотворение! 

Надявам се да се хареса! 

Желая успех на всички участници в състезанието! :)

Произведение участвует в конкурсе:

2 место

Комментарии

Комментарии

  • Да, Дияна! Мисля, че второто място го показва! Гордея се, че нося детското в себе си като теб! Поздрави!
  • Честито второ място Виктория!Трябва да се радвате,че носите частица от детето в себе си-като мен!Приятен ден!
  • Браво, како! Много хубаво стихотворение си написала! Пожелавам ти успех в конкурса!
  • Благодаря ти много, Ванка!
  • Гласувам, Вики, защото много ми хареса, браво и успех!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....