24 abr 2018, 11:19

Безгрижно детство

2.5K 5 16

До късно децата играеха в двора,

а мене прибираха рано за сън

и тайно завиждах на другите хора,

в света на големите исках да съм.

 

Обичах на майка си топлите гозби

когато речеше ми: "Вики, ела!"

завчас се прибирах без думи, въпроси

бях най-огладняла от всички деца!

 

Полягвах за малко в следобедна дрямка

със книжките детски аз във ръка.

От малка приличам все още на мама

и днес съм щастлива голяма жена!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Здравейте, приятели! 

Реших и аз да се включа в конкурса с това стихотворение! 

Надявам се да се хареса! 

Желая успех на всички участници в състезанието! :)

La obra participa en el concurso:

2 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Да, Дияна! Мисля, че второто място го показва! Гордея се, че нося детското в себе си като теб! Поздрави!
  • Честито второ място Виктория!Трябва да се радвате,че носите частица от детето в себе си-като мен!Приятен ден!
  • Браво, како! Много хубаво стихотворение си написала! Пожелавам ти успех в конкурса!
  • Благодаря ти много, Ванка!
  • Гласувам, Вики, защото много ми хареса, браво и успех!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...