24.04.2018 г., 11:19

Безгрижно детство

2.5K 5 16

До късно децата играеха в двора,

а мене прибираха рано за сън

и тайно завиждах на другите хора,

в света на големите исках да съм.

 

Обичах на майка си топлите гозби

когато речеше ми: "Вики, ела!"

завчас се прибирах без думи, въпроси

бях най-огладняла от всички деца!

 

Полягвах за малко в следобедна дрямка

със книжките детски аз във ръка.

От малка приличам все още на мама

и днес съм щастлива голяма жена!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Здравейте, приятели! 

Реших и аз да се включа в конкурса с това стихотворение! 

Надявам се да се хареса! 

Желая успех на всички участници в състезанието! :)

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

  • Да, Дияна! Мисля, че второто място го показва! Гордея се, че нося детското в себе си като теб! Поздрави!
  • Честито второ място Виктория!Трябва да се радвате,че носите частица от детето в себе си-като мен!Приятен ден!
  • Браво, како! Много хубаво стихотворение си написала! Пожелавам ти успех в конкурса!
  • Благодаря ти много, Ванка!
  • Гласувам, Вики, защото много ми хареса, браво и успех!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...