24.04.2018 г., 11:19

Безгрижно детство

2.5K 5 16

До късно децата играеха в двора,

а мене прибираха рано за сън

и тайно завиждах на другите хора,

в света на големите исках да съм.

 

Обичах на майка си топлите гозби

когато речеше ми: "Вики, ела!"

завчас се прибирах без думи, въпроси

бях най-огладняла от всички деца!

 

Полягвах за малко в следобедна дрямка

със книжките детски аз във ръка.

От малка приличам все още на мама

и днес съм щастлива голяма жена!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Здравейте, приятели! 

Реших и аз да се включа в конкурса с това стихотворение! 

Надявам се да се хареса! 

Желая успех на всички участници в състезанието! :)

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

  • Да, Дияна! Мисля, че второто място го показва! Гордея се, че нося детското в себе си като теб! Поздрави!
  • Честито второ място Виктория!Трябва да се радвате,че носите частица от детето в себе си-като мен!Приятен ден!
  • Браво, како! Много хубаво стихотворение си написала! Пожелавам ти успех в конкурса!
  • Благодаря ти много, Ванка!
  • Гласувам, Вики, защото много ми хареса, браво и успех!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...