До късно децата играеха в двора,
а мене прибираха рано за сън
и тайно завиждах на другите хора,
в света на големите исках да съм.
Обичах на майка си топлите гозби
когато речеше ми: "Вики, ела!"
завчас се прибирах без думи, въпроси
бях най-огладняла от всички деца!
Полягвах за малко в следобедна дрямка
със книжките детски аз във ръка.
От малка приличам все още на мама
и днес съм щастлива голяма жена!
© Виктория Тасева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
