4 февр. 2012 г., 21:51

Безименен 

  Поэзия » Философская
437 0 0
Ранен лист отронва есента...
И като сълза в око на птица,
не можем да го видим, от това
пак в ежедневие улисани.
А знак е той за Вечността –
завърта се отново кръговрата
от Пролет, Лято – иде Есента
и танцът тъжен на листата.
Те много са в короната над ствола.
Трептят от хлад във утринта –
душата ми настръхнала и гола
усеща, че един не е сред тях. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Краси Ганчев Все права защищены

Предложения
: ??:??