Безименен

            Ранен лист отронва есента...

            И като сълза в око на птица,

            не можем да го видим, от това

            пак в ежедневие улисани.

            А знак е той за Вечността –

            завърта се отново кръговрата

            от  Пролет, Лято – иде Есента

            и танцът тъжен на листата.

            Те много са в короната над ствола.

            Трептят от хлад във утринта –

            душата ми настръхнала и гола

            усеща, че един не е сред тях.

            08.2006 г.