Feb 4, 2012, 9:51 PM

Безименен 

  Poetry » Phylosophy
407 0 0

            Ранен лист отронва есента...

            И като сълза в око на птица,

            не можем да го видим, от това

            пак в ежедневие улисани.

 

            А знак е той за Вечността –

            завърта се отново кръговрата

            от  Пролет, Лято – иде Есента

            и танцът тъжен на листата.

 

            Те много са в короната над ствола.

            Трептят от хлад във утринта –

            душата ми настръхнала и гола

            усеща, че един не е сред тях.

 

            08.2006 г.

© Краси Ганчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??