sisi6571 (Светла Илиева)
46 3466
15 февр. 2020 г., 07:49

Безименна 

  Поэзия » Любовная
1111 12 24

Аз съм тази - безименна - дето така не изрече.
И от девет живота ме мъкнеш на гръб. Като истина.
Високосна, Неписана. Само в сърцето изсечена.

Съществувам във нищото. Алчна съм. Нямам насищане.

Аз съм нощ. И чегъртам душата ти с рисови нокти.

И безсънна разнищвам ти смъртите - бримка по бримка.

Аз съм студ. Аз обсебвам дъха с пипала октоподни.

Мъртъв пясък - сълза съм - от дивия плач на пустините.

 

И със хищната паст на вина те изяждам отвътре.

Вия думи и мълнии в буря от стих градоносен.

Милостиня горчива съм - залъче хлебец подхвърлен.

Аз съм ябълка. Крия отрова. И влизам. Венозно.

 

Аз съм гроб. Аз съм няма присъда. За гърлото стискам.

Като бездна безмилостна все те дълбая отляво.

Аз съм воят раздиращ. Запълвам рушащите липси.

Черна дупка. Поглъщам. Не раждам слънца. Аз съм ялова.

Де да имах кураж сетивата ти в миг да изключа.

Съществото ти жалко докрай да натъпча със дрога.

И безчувствена, лека, безплътна покой да получиш.

Но ... и аз като тебе съм слаба, уви, и ... не мога.

 

Затова и съм вкопчена в теб. Затова и не тръгвам.

Под очите ти спя. Безпризорна. Превита по кучешки.

От безбожник по-бедна - без памет, без име, без църква.

... Диагноза Любов. Но жигосана с белег - Неслучена.


Стихотворението е отличено  с първа награда в националния конкурс "Бианка Габровска" на фондация "Буквите"

 

 

© Светла Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Думите да се забиват като стрела в сърцето, така се пише!" - така ме научи една Приятелка и на нея дължа скромния си принос към поезията.
    Благодаря, Сенилга, че оценявате по достойнство творенията ми! ❤
  • Кружево, вязь словесная, из которой бушует страсть, клокочет отчаянье, извергается несбыточность...
    Очень понравилось!
  • Съвсем заслужена Първа награда!
    Остави ме без думи, Светли!
  • Благодаря, Албенка!!
  • Великолепна поезия, Светле! Поздравления за заслуженото признание!
    Бог да те благослови и вдъхновява!
  • Благодаря, Георги!
  • Великолепен стих!
    Поздравявам те.
  • Ти си втората, която ми го казва, Мария!! Няма да крия, че тези думи ме вълнуват до сълзи! По ми се искаше Човекът и Поетесата да си беше още сред нас, защото пишеше много искрено и докосващо. Но... нали казват : Господ си прибира най-напред добрите хора. Дано е и на едно по-светло място!! Наградата не е толкова важна.
  • Изпращам аплодисменти и на теб, и на журито! Прекрасна Поезия, достойна да получи приза и да защити достойно името на Бианка!
    Сигурна съм, че и тя ти ръкопляска от небето, Светле!❤️🌹❤️
  • Благодаря ви, Таня, Зем!! Така ми е ценна оценката от доказани творци!! ❤
  • Е Светле, доживях и ти да си получиш своето! Честито! А Бианка, Уенди, тя зцаслужава точно такъв стих!!! Зем.
  • Прекрасен стих!
  • Благодаря, Контесо!!
  • Честито, Светле! ❤
    Ти го заслужаваш...
  • Благодаря ви, мили хора!!
  • Много ми хареса, Светле!
    Аз съм гроб. Аз съм няма присъда. За гърлото стискам.
    Като бездна безмилостна все те дълбая отляво.
    Аз съм воят раздиращ. Запълвам рушащите липси.
    Черна дупка. Поглъщам. Не раждам слънца. Аз съм ялова.
  • Хубаво е, честита награда!
  • Прекрасно е, честито!
  • Благодаря ви, Момичета!! Много бяха сълзите тия дни, все сълзи от радост, и не спират. Пожелавам го и на вас!!
  • Разказала си живота на една любов. Или истинската, непреодолима любов на един живот.
    Много хубаво!
  • Честито и от мен. Напълно заслужена награда.
  • Прекрасно
  • Нямам думи! Честита награда!
  • Ех, Светлушке! Такава поезия ми се чете... Честита награда, миличка. Искрено се радвам на признанието ти. Прегръщам те!
Предложения
: ??:??