Аз съм тази - безименна - дето така не изрече.
И от девет живота ме мъкнеш на гръб. Като истина.
Високосна, Неписана. Само в сърцето изсечена.
Съществувам във нищото. Алчна съм. Нямам насищане.
Аз съм нощ. И чегъртам душата ти с рисови нокти.
И безсънна разнищвам ти смъртите - бримка по бримка.
Аз съм студ. Аз обсебвам дъха с пипала октоподни.
Мъртъв пясък - сълза съм - от дивия плач на пустините.
И със хищната паст на вина те изяждам отвътре.
Вия думи и мълнии в буря от стих градоносен.
Милостиня горчива съм - залъче хлебец подхвърлен.
Аз съм ябълка. Крия отрова. И влизам. Венозно. ...