Безименна
Аз съм тази - безименна - дето така не изрече.
И от девет живота ме мъкнеш на гръб. Като истина.
Високосна, Неписана. Само в сърцето изсечена.
Съществувам във нищото. Алчна съм. Нямам насищане.
Аз съм нощ. И чегъртам душата ти с рисови нокти.
И безсънна разнищвам ти смъртите - бримка по бримка.
Аз съм студ. Аз обсебвам дъха с пипала октоподни.
Мъртъв пясък - сълза съм - от дивия плач на пустините.
И със хищната паст на вина те изяждам отвътре.
Вия думи и мълнии в буря от стих градоносен.
Милостиня горчива съм - залъче хлебец подхвърлен.
Аз съм ябълка. Крия отрова. И влизам. Венозно.
Аз съм гроб. Аз съм няма присъда. За гърлото стискам.
Като бездна безмилостна все те дълбая отляво.
Аз съм воят раздиращ. Запълвам рушащите липси.
Черна дупка. Поглъщам. Не раждам слънца. Аз съм ялова.
Де да имах кураж сетивата ти в миг да изключа.
Съществото ти жалко докрай да натъпча със дрога.
И безчувствена, лека, безплътна покой да получиш.
Но ... и аз като тебе съм слаба, уви, и ... не мога.
Затова и съм вкопчена в теб. Затова и не тръгвам.
Под очите ти спя. Безпризорна. Превита по кучешки.
От безбожник по-бедна - без памет, без име, без църква.
... Диагноза Любов. Но жигосана с белег - Неслучена.
Стихотворението е отличено с първа награда в националния конкурс "Бианка Габровска" на фондация "Буквите"
© Светла Илиева All rights reserved.
