14 авг. 2007 г., 15:57

Безименно

622 0 2
Празна мисъл. Задимена стая.
Момче пред мен, което ме нарича "тая".
Мисъл за живота тъй нещастен.
Ум, на другите подвластен.

Запалена цигара, пушек лют.
В душата празна, вече само студ.
Ръце смразени, лице, което пари.
Допир, който бързо ме поквари.

Затръшната врата на стая празна.
Смътен спомен за чужда красота, омразна.
Колебание дали приятелите съществуват.
Крясъци, които другите не чуват.

Убийство на момиче, с живот недоживян.
Последна мисъл за момче, обладаващо без свян.
Черен гроб и дървен кръст.
Във душите няма желание за мъст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ХрИсКъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...