Безименно
Празна мисъл. Задимена стая.
Момче пред мен, което ме нарича "тая".
Мисъл за живота тъй нещастен.
Ум, на другите подвластен.
Запалена цигара, пушек лют.
В душата празна, вече само студ.
Ръце смразени, лице, което пари.
Допир, който бързо ме поквари.
Затръшната врата на стая празна.
Смътен спомен за чужда красота, омразна.
Колебание дали приятелите съществуват.
Крясъци, които другите не чуват.
Убийство на момиче, с живот недоживян.
Последна мисъл за момче, обладаващо без свян.
Черен гроб и дървен кръст.
Във душите няма желание за мъст.
Момче пред мен, което ме нарича "тая".
Мисъл за живота тъй нещастен.
Ум, на другите подвластен.
Запалена цигара, пушек лют.
В душата празна, вече само студ.
Ръце смразени, лице, което пари.
Допир, който бързо ме поквари.
Затръшната врата на стая празна.
Смътен спомен за чужда красота, омразна.
Колебание дали приятелите съществуват.
Крясъци, които другите не чуват.
Убийство на момиче, с живот недоживян.
Последна мисъл за момче, обладаващо без свян.
Черен гроб и дървен кръст.
Във душите няма желание за мъст.
© ХрИсКъ All rights reserved.
