12 июн. 2020 г., 19:21

Безименно стихче...

1.3K 12 25

Защо ме питаш колко съм живяла
и гледаш с този поглед “неглиже”,
нима изглеждам глупава и стара,
или се нося твърде демоде!


Така е, не разбирам от живота
измислен в този тъй модерен свят,
но вярвам в Бог, а също и в доброто
и в мен Човекът става по-богат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Албенка, малко късно се включвам, благодаря ти, че си прочела моето безименно стихче! ♡♡♡
    Антоан, направо не знам какво да кажа след твой коментар, винаги ме хвърляш в тъч линията! 😀 Благодаря, че въпреки ограничените ти коментари, не си ме подминал! 🙂
  • Хареса ми това лаконично и силно послание! Поздравления, Руми!
  • Благодаря!
  • Благодаря ти, Исмаиле, с малко закъснение!
  • Поздравления и от мен!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...