12 июн. 2020 г., 19:21

Безименно стихче...

1.3K 12 25

Защо ме питаш колко съм живяла
и гледаш с този поглед “неглиже”,
нима изглеждам глупава и стара,
или се нося твърде демоде!


Така е, не разбирам от живота
измислен в този тъй модерен свят,
но вярвам в Бог, а също и в доброто
и в мен Човекът става по-богат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Албенка, малко късно се включвам, благодаря ти, че си прочела моето безименно стихче! ♡♡♡
    Антоан, направо не знам какво да кажа след твой коментар, винаги ме хвърляш в тъч линията! 😀 Благодаря, че въпреки ограничените ти коментари, не си ме подминал! 🙂
  • Хареса ми това лаконично и силно послание! Поздравления, Руми!
  • Благодаря!
  • Благодаря ти, Исмаиле, с малко закъснение!
  • Поздравления и от мен!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...