Jun 12, 2020, 7:21 PM

Безименно стихче...

  Poetry
1.3K 12 25

Защо ме питаш колко съм живяла
и гледаш с този поглед “неглиже”,
нима изглеждам глупава и стара,
или се нося твърде демоде!


Така е, не разбирам от живота
измислен в този тъй модерен свят,
но вярвам в Бог, а също и в доброто
и в мен Човекът става по-богат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Албенка, малко късно се включвам, благодаря ти, че си прочела моето безименно стихче! ♡♡♡
    Антоан, направо не знам какво да кажа след твой коментар, винаги ме хвърляш в тъч линията! 😀 Благодаря, че въпреки ограничените ти коментари, не си ме подминал! 🙂
  • Хареса ми това лаконично и силно послание! Поздравления, Руми!
  • Благодаря!
  • Благодаря ти, Исмаиле, с малко закъснение!
  • Поздравления и от мен!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...