12.06.2020 г., 19:21

Безименно стихче...

1.3K 12 25

Защо ме питаш колко съм живяла
и гледаш с този поглед “неглиже”,
нима изглеждам глупава и стара,
или се нося твърде демоде!


Така е, не разбирам от живота
измислен в този тъй модерен свят,
но вярвам в Бог, а също и в доброто
и в мен Човекът става по-богат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Албенка, малко късно се включвам, благодаря ти, че си прочела моето безименно стихче! ♡♡♡
    Антоан, направо не знам какво да кажа след твой коментар, винаги ме хвърляш в тъч линията! 😀 Благодаря, че въпреки ограничените ти коментари, не си ме подминал! 🙂
  • Хареса ми това лаконично и силно послание! Поздравления, Руми!
  • Благодаря!
  • Благодаря ти, Исмаиле, с малко закъснение!
  • Поздравления и от мен!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...