12.06.2020 г., 19:21

Безименно стихче...

1.3K 12 25

Защо ме питаш колко съм живяла
и гледаш с този поглед “неглиже”,
нима изглеждам глупава и стара,
или се нося твърде демоде!


Така е, не разбирам от живота
измислен в този тъй модерен свят,
но вярвам в Бог, а също и в доброто
и в мен Човекът става по-богат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Албенка, малко късно се включвам, благодаря ти, че си прочела моето безименно стихче! ♡♡♡
    Антоан, направо не знам какво да кажа след твой коментар, винаги ме хвърляш в тъч линията! 😀 Благодаря, че въпреки ограничените ти коментари, не си ме подминал! 🙂
  • Хареса ми това лаконично и силно послание! Поздравления, Руми!
  • Благодаря!
  • Благодаря ти, Исмаиле, с малко закъснение!
  • Поздравления и от мен!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...