10 авг. 2006 г., 20:30

безжизнено сърце...

934 0 6
Затвори ме зад тези четири стени,
нека на тях излея целия си гняв.
Дано да угасне пламъка на твоите очи,
и вместо него да изпитвам само страх...

Вържи ръцете ми с въже от стомана,
и изцеди и последния спомен от мен.
Не ме съжалявай,точно ти си тази рана,
която ме преследва и кърви всеки божи ден.

Закови краката ми за веригите тежки...
Не ме пускай преди началото на новия ден.
Допуснах много грешки,
и дойде мига,в който трябва да си платя...

Накажи ме като ме гледаш как се мъча,
заслужавам най-тежката присъда.
Трябва да спася едно сърце,което те обича,
спасението е сама да се осъдя...

Няма лек,не ми давай напразна надежда.
Отивай си,не искам да ме видиш така...
Една дума на раздяла искам да ти кажа...
"Благодаря ти",че сега оставяш ме сама...

Вратата залости,не трябва да излизам,
докато силите си не изцедя.
Трябва да се отуча да обичам,
трябва да забравя любовта...


И нека кръвта се стича...
Нека излежа наказанието на своето сърце...
Едно сърце,което те обича
и за теб е готово да умре...
(моето безжизнено сърце...)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Матеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви на всички...
  • Идеята ми допадна Алекс, но може да се преработи, за да стане идеално.
    Поздрав и щастлив ден
  • и за теб е готово да умре...
    (моето безжизнено сърце...)
    нещо безжизнено няма как да умре отново... прегледай целия си стих. има работа по него.
  • Много е хубаво. Бих казала страхотно. Толкова силни думи за една дългоочаквана и стръвнишки пазена любов. Поздрави: Ани
  • Не ми допадна. Като постройка и като изразни средства.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...