Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
152 235
Aug 10, 2006, 8:30 PM

безжизнено сърце... 

  Poetry
740 0 6
Затвори ме зад тези четири стени,
нека на тях излея целия си гняв.
Дано да угасне пламъка на твоите очи,
и вместо него да изпитвам само страх...

Вържи ръцете ми с въже от стомана,
и изцеди и последния спомен от мен.
Не ме съжалявай,точно ти си тази рана,
която ме преследва и кърви всеки божи ден.

Закови краката ми за веригите тежки...
Не ме пускай преди началото на новия ден.
Допуснах много грешки,
и дойде мига,в който трябва да си платя...

Накажи ме като ме гледаш как се мъча,
заслужавам най-тежката присъда.
Трябва да спася едно сърце,което те обича,
спасението е сама да се осъдя...

Няма лек,не ми давай напразна надежда.
Отивай си,не искам да ме видиш така...
Една дума на раздяла искам да ти кажа...
"Благодаря ти",че сега оставяш ме сама...

Вратата залости,не трябва да излизам,
докато силите си не изцедя.
Трябва да се отуча да обичам,
трябва да забравя любовта...


И нека кръвта се стича...
Нека излежа наказанието на своето сърце...
Едно сърце,което те обича
и за теб е готово да умре...
(моето безжизнено сърце...)

© Александра Матеева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви на всички...
  • Идеята ми допадна Алекс, но може да се преработи, за да стане идеално.
    Поздрав и щастлив ден
  • и за теб е готово да умре...
    (моето безжизнено сърце...)
    нещо безжизнено няма как да умре отново... прегледай целия си стих. има работа по него.
  • Много е хубаво. Бих казала страхотно. Толкова силни думи за една дългоочаквана и стръвнишки пазена любов. Поздрави: Ани
  • Не ми допадна. Като постройка и като изразни средства.
  • браво много цилен стих
Random works
: ??:??