Claudia (Клодия)
4 9
12 нояб. 2005 г., 20:36

Безкрай 

  Поэзия
696 0 3
На края на вселената живея,
безплътен космос вътре в мен.
Черните дупки със стонове пеят,
няма спасение от тяхния плен.

Прави ми компания джудже бяло
ала не грее то мойта съдба.
Примигва страшно, мъждука вяло
мъртва, угаснала звезда.

© Клодия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • м-благодаря,благодаря, надявам се стана ясно, че имам предвид звезда-джудже, от тия белите, угасналите...
  • готино е...тфа със джуджето ми хареса.Наскоро дори четох едно стихотворение, което се казваше "къде се крие джуджето?" и бях впечатлена. Тази дума е толкова истинска и същевременно нереална...придава едно особено звучене на стиховете- една безплътна завеса, някаква прозрачност. Супер е.
  • харесва ми. вече ти казах.
Предложения
: ??:??