Nov 12, 2005, 8:36 PM

Безкрай

Poetry

869 0 3

На края на вселената живея,
безплътен космос вътре в мен.
Черните дупки със стонове пеят,
няма спасение от тяхния плен.

Прави ми компания джудже бяло
ала не грее то мойта съдба.
Примигва страшно, мъждука вяло
мъртва, угаснала звезда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Claudia (Клодия)

м-благодаря,благодаря, надявам се стана ясно, че имам предвид звезда-джудже, от тия белите, угасналите...

2005-11-29T14:23:23+02:00
francesca (Франческа Салиери)

готино е...тфа със джуджето ми хареса.Наскоро дори четох едно стихотворение, което се казваше "къде се крие джуджето?" и бях впечатлена. Тази дума е толкова истинска и същевременно нереална...придава едно особено звучене на стиховете- една безплътна завеса, някаква прозрачност. Супер е.

2005-11-29T11:10:57+02:00
Grimoir (Фредерик)

харесва ми. вече ти казах.

2005-11-13T20:05:31+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0